Територията

• единствената рибарска област във вътрешността на страната
• разположена в Югозападните Родопи в граничен с Гърция район
• високопланинска територия с предобладаваща надморска височина между 700 и 1300 м
• с площ е 1551,15 км² и включва в себе си цялата територия на общините Батак, Девин и Доспат и прилежащите към нея водни обекти с население 28 273 жители
• с ниска гъстота на населението - 18,2 жители/км²

• висок относителен дял защитени природни територии (над  75 % от цялата територия), които включват:
  • 4 резервата ("Беглика", "Дупката") и 37 защитени територии и местности
  • 3 защитени зони по “Натура 2000” (ЗЗ „Западни Родопи”, ЗЗ „Персенк” и ЗЗ „Триград-Мурсалица”) и едно орнитологично важно място, които са местообитания на над 230 вида птици (като 2/3 от тях са зимуващи), над 30 вида пеперуди с висока стойност, както и 2 вида защитени риби
• местообитания на специфични животински видове, сред които:
  
  • бозайници - елен, дива коза, кафява мечка, дива котка, видра
  • птици - глухар, скололазка, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка, трипръст кълвач
  • пеперуди - Червен аполон и Орфическа синевка
• гори, заемащи 3/4 от цялата територия (с висок относителен дял на такива с висока консервационна стойност), като преобладават иглолистните, най-типични сред които са бял бор и ела
• уникални природни феномени (пещери, ждрела, водопади и водни прагове, красиви речни корита) - сред тях най-известни са Триградското ждрело, каньонът на река Девинска, пропастната пещера „Дяволското гърло”, реките Въча, Девинска и Доспат, езерата „Чаирите”

• подходящи условия за изграждане на аквакултурни ферми за отглеждане на риба и за любителски риболов:
  • басейнови ферми в реки с подходящи речни корита и русла
  • садкови ферми в язовири
• цялостна площ на водните екосистеми (язовири, влажни зони, реки и потоци) от 6406 ха (4% от рибарската област)
• висока концентрация на язовири (11 язовира), някои от които са сред най-големите в България (Батак, Голям и Малък Беглик, Въча, Дженевра, Доспат, Караджа дере, Тешел, Тошков чарк, Цанков камък, Широка поляна)
• включва две от четирите хидроенергийни каскади в България – „Доспат-Въча” и „Баташки водносилов път” (използващи водите на 9 от язовирите в територията)

Основни характеристики: 

• общини, определени като „селски изостанали райони”
• слабо икономическо развитие - нисък брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност (територията е част от Южен централен район, който е сред петте най-бедни региона в ЕС с БВП, равен на едва 27% от средния за ЕС)
• високо ниво на безработица (почти два пъти по-високо от това в България) и нисък относителен дял на заетост
• водеща роля на първичния икономически сектор (основно енергетика и дърводобив), следван от вторичният (основно дървопреработване, хранително-вкусова промишленост, текстилна и обувна промишленост) и слабо развит третичен сектор (основно публични услуги и развиващ се туризъм и екотуризъм)
• традиционен поминък, свързан с планинско земеделие (основно отглеждане на тютюн, картофопроизводство и планинско животновъдство)

Аквакултури  

• традиционно развито производство на аквакултури – първите рибовъдни пъстървови стопанства са създадени през 70^те години на XX^ти век.
• отглеждане предимно на студенолюбиви видове и основно дъгова пъстърва, както и в малки количества на балканска пъстърва, шаран, сом и сивен
• лидерска позиция в производството на пъстърва в страната в момента (отглежда се почти цялото количество дъгова пъстърва), което от своя страна е почти половината от производството на аквакултури
• произведени над 2200 тона риба през 2010 г. (по официални данни).
• 13 фирми в сектор „Рибарство и аквакултури” (8 извършват дейност, а 5 са в процес на подготовка за стартиране към 2012 г.):

• 2 сладководни садкови стопанства оперират, а 5 са в процес на изграждане
• 8 рибовъдни стопанства канален тип отглеждат (основно) дъгова пъстърва за консумация
• 2 преработвателни предприятия за риба и рибни продукти
• общата водна площ използвана за отглеждане на риба е 8 834 ха.
• 3 ферми за производството на зарибителен материал, включително и на балканска пъстърва.
• осигурени над 200 работни места в сектор „Рибарство и аквакултури”

• с вечно зелените борови гори, високопланинските реки и язовири, рибарската област е утвърдена национална дестинация за любителски и спортен риболов с:
  • около 300 000 еднодневни посещения годишно, свързани с любителски риболов 
  • възможности за улов на пъстърва, костур, кефал, шаран, уклей
  • поставен Световен рекорд за улов на балканска пъстърва в язовир „Малък Беглик" през 1980 г. (тегло 11.1 кг и дължина 97 см)
  • традиции в провеждане на републикански и световни първенства по улов на пъстърва
  • условия за съчетаване на любителски риболов с екотуризъм и планинско бивакуване
• с развиващ се сектор на туризма, включително и в сферата на екотуризма

• етнически и религиозни общности със специфична етнокултура и „живо наследство”, свързани с ценности като трудолюбие и гостоприемство
• културна идентичност, основана на общи исторически периоди в развитието и сходство в начина на живот и традициите
• автентичен фолклор, запазен в някои родопски села (като Грохотно, Гьоврен, Триград, Кестен)
• традиции в провеждането на фестивали и събори, свързани с живото наследство на Родопите (в Доспат, Триград) и с хармоничното общуване с природата (Беглика Фест)
• местни кулинарни специалитети, включващи като продукти пъстървова риба и родопски картофи
• наличие на исторически обекти с национална значимост (Църква-костница „Света Неделя“ и Исторически музей в Батак)